Страх от самота

12 нояб. 2007 г., 08:51

Поэзия

689 0 2

Спомени нахлуват във нощта,
спомени за една жена.
Простил й всичките лъжи,
но тя пак живота ти разби.
Приседнал в ъгъла сега,
склонил глава над свойте мъжки колена.
Юмруци яростно присвиваш,
от болка в душата се прививаш.
Сълза в очите ти блести,
изплъзва се по бузата дори.
Тишина пронизва стаята,
но теб не те плаши това.
Само разумът уплашено крещи.
Страх ме е, че свиквам със самотата си.

Страх от самота

Свързани произведения

Комментарии

Предложения