16 may 2014, 7:43  

Страхове 

  Poesía » De amor
421 0 1

Ти си птичка малка, пойна
кацнала на моя клон.
Аз дърво съм неспокойно,
тук, под слънчев небосклон.

И когато сутрин пееш 
листите ми с теб трептят.
Бури идат ли – немея,
птичката да не смутят.

Волно хвръкнала в простора, 
да слетиш на друг клонак
и дървото в не умора
да възпееш в песен пак.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Толкова мило и красиво си го казал.Човек има нужда от такава поезия в тези трудни дни !Благодаря ти !
Propuestas
: ??:??