16 мая 2014 г., 07:43  

Страхове 

  Поэзия » Любовная
388 0 1

Ти си птичка малка, пойна
кацнала на моя клон.
Аз дърво съм неспокойно,
тук, под слънчев небосклон.

И когато сутрин пееш 
листите ми с теб трептят.
Бури идат ли – немея,
птичката да не смутят.

Волно хвръкнала в простора, 
да слетиш на друг клонак
и дървото в не умора
да възпееш в песен пак.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Толкова мило и красиво си го казал.Човек има нужда от такава поезия в тези трудни дни !Благодаря ти !
Предложения
: ??:??