May 16, 2014, 7:43 AM  

Страхове 

  Poetry » Love
391 0 1

Ти си птичка малка, пойна
кацнала на моя клон.
Аз дърво съм неспокойно,
тук, под слънчев небосклон.

И когато сутрин пееш 
листите ми с теб трептят.
Бури идат ли – немея,
птичката да не смутят.

Волно хвръкнала в простора, 
да слетиш на друг клонак
и дървото в не умора
да възпееш в песен пак.

© Иван Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Толкова мило и красиво си го казал.Човек има нужда от такава поезия в тези трудни дни !Благодаря ти !
Random works
: ??:??