Ти си птичка малка, пойна
кацнала на моя клон.
Аз дърво съм неспокойно,
тук, под слънчев небосклон.
И когато сутрин пееш
листите ми с теб трептят.
Бури идат ли – немея,
птичката да не смутят.
Волно хвръкнала в простора,
да слетиш на друг клонак
и дървото в не умора
да възпееш в песен пак.
© Иван Христов Всички права запазени