Страхувам се...
Страхувам се... От тебе ме е страх,
защото будиш нежността приспана
и ме превръщаш във онази, дето бях,
преди в сърцето ми да зейне рана...
Преди душата ми да се покрие с лед
и да изстинат всички чувства в нея...
И самотота грозна в дни без чет,
да ме научи без усмивка да се смея...
Преди да спре душата да лети
- от болка окована на земята.
Преди, когато блян незван бе ти
и само сън несбъднат в самотата...
Но ето, днес със пареща ръка,
събуди всички чувства притъпени.
С дъха си сгря замръзнала душа
и вля жарава в жилите студени...
И просветли едно помръкнало небе,
и върна ми на слънцето лъчите...
Но страх се крие в моето сърце
и пълни със съмнение очите...
Страхувам се от тебе. Този страх
е, че събуждаш чуствата в душата...
Ах, моля те... Върни ми онзи смях,
със който срещах някога зората...
защото будиш нежността приспана
и ме превръщаш във онази, дето бях,
преди в сърцето ми да зейне рана...
Преди душата ми да се покрие с лед
и да изстинат всички чувства в нея...
И самотота грозна в дни без чет,
да ме научи без усмивка да се смея...
Преди да спре душата да лети
- от болка окована на земята.
Преди, когато блян незван бе ти
и само сън несбъднат в самотата...
Но ето, днес със пареща ръка,
събуди всички чувства притъпени.
С дъха си сгря замръзнала душа
и вля жарава в жилите студени...
И просветли едно помръкнало небе,
и върна ми на слънцето лъчите...
Но страх се крие в моето сърце
и пълни със съмнение очите...
Страхувам се от тебе. Този страх
е, че събуждаш чуствата в душата...
Ах, моля те... Върни ми онзи смях,
със който срещах някога зората...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Магдалена Василева Todos los derechos reservados
