Jul 20, 2007, 2:27 PM

Страхувам се...

  Poetry
1.5K 0 24
Страхувам се... От тебе ме е страх,
защото будиш нежността приспана
и ме превръщаш във онази, дето бях,
преди в сърцето ми да зейне рана...

Преди душата ми да се покрие с лед
и да изстинат  всички чувства в нея...
И самотота грозна в дни без чет,
да ме научи без усмивка да се смея...
Преди да спре душата да лети
- от болка окована на земята.
Преди, когато блян незван бе ти
и само сън несбъднат в самотата...

Но ето, днес със пареща ръка,
събуди всички чувства притъпени.
С дъха си сгря замръзнала душа
и вля жарава в жилите студени...
И просветли едно помръкнало небе,
и върна ми на слънцето лъчите...

Но страх се крие в моето сърце
и пълни със съмнение очите...
Страхувам се от тебе. Този страх
е, че събуждаш чуствата в душата...

Ах, моля те... Върни ми онзи смях,
със който срещах някога зората...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...