Страхувам се... От тебе ме е страх, защото будиш нежността приспана и ме превръщаш във онази, дето бях, преди в сърцето ми да зейне рана...
Преди душата ми да се покрие с лед и да изстинат всички чувства в нея... И самотота грозна в дни без чет, да ме научи без усмивка да се смея... Преди да спре душата да лети - от болка окована на земята. Преди, когато блян незван бе ти и само сън несбъднат в самотата...
Но ето, днес със пареща ръка, събуди всички чувства притъпени. С дъха си сгря замръзнала душа и вля жарава в жилите студени... И просветли едно помръкнало небе, и върна ми на слънцето лъчите...
Но страх се крие в моето сърце и пълни със съмнение очите... Страхувам се от тебе. Този страх е, че събуждаш чуствата в душата...
Ах, моля те... Върни ми онзи смях, със който срещах някога зората...
Ще се присъединя към всички останали, че произведенията са ти прекрасни, но...може би от невнимание от думата "чувства", изпускаш буквата "В". С уважение към таланта ти: Валентин Кабакчиев
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.