31 mar 2007, 0:13

Страхувам се 

  Poesía
466 0 1
Страхувам се от толкова неща,
страхувам се да погледна отвъд
тази проклета самота...
Страхувам се спомените да пусна,
да ги оставя да си тръгнат...
както ти направи...
Страхувам се слънцето да погледна,
да се усмихна пак...
Страхувам се да изпълзя от черния сумрак...
Страхувам се отново да мечтая...
предавали са ме мечти...
Страхувам се да пророня дори сълзи...
от тях така горчи...
Проклинам всеки ден този адски страх.
Нямам сили с него да се боря...
той няма мислост... задушава ме...
Със щит и желязна броня
умело се предпазва от моята нищожна воля...

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Човешко е да се изпитва страх. Но трябва полека да се освобождаваш от него.
    Хубав стих, Диана!!! Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??