31.03.2007 г., 0:13

Страхувам се

601 0 1
Страхувам се от толкова неща,
страхувам се да погледна отвъд
тази проклета самота...
Страхувам се спомените да пусна,
да ги оставя да си тръгнат...
както ти направи...
Страхувам се слънцето да погледна,
да се усмихна пак...
Страхувам се да изпълзя от черния сумрак...
Страхувам се отново да мечтая...
предавали са ме мечти...
Страхувам се да пророня дори сълзи...
от тях така горчи...
Проклинам всеки ден този адски страх.
Нямам сили с него да се боря...
той няма мислост... задушава ме...
Със щит и желязна броня
умело се предпазва от моята нищожна воля...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човешко е да се изпитва страх. Но трябва полека да се освобождаваш от него.
    Хубав стих, Диана!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...