Страхувам се

Poetry

598 0 1

Страхувам се от толкова неща,
страхувам се да погледна отвъд
тази проклета самота...
Страхувам се спомените да пусна,
да ги оставя да си тръгнат...
както ти направи...
Страхувам се слънцето да погледна,
да се усмихна пак...
Страхувам се да изпълзя от черния сумрак...
Страхувам се отново да мечтая...
предавали са ме мечти...
Страхувам се да пророня дори сълзи...
от тях така горчи...
Проклинам всеки ден този адски страх.
Нямам сили с него да се боря...
той няма мислост... задушава ме...
Със щит и желязна броня
умело се предпазва от моята нищожна воля...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Романтик (Христо Костов)

Човешко е да се изпитва страх. Но трябва полека да се освобождаваш от него.
Хубав стих, Диана!!! Поздрави!!!

2007-03-31T13:02:31+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0