Страхувам се от толкова неща, страхувам се да погледна отвъд тази проклета самота... Страхувам се спомените да пусна, да ги оставя да си тръгнат... както ти направи... Страхувам се слънцето да погледна, да се усмихна пак... Страхувам се да изпълзя от черния сумрак... Страхувам се отново да мечтая... предавали са ме мечти... Страхувам се да пророня дори сълзи... от тях така горчи... Проклинам всеки ден този адски страх. Нямам сили с него да се боря... той няма мислост... задушава ме... Със щит и желязна броня умело се предпазва от моята нищожна воля...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Хубав стих, Диана!!! Поздрави!!!