/ по И. Истомина /
Минор ще скрия зад мажорен лад...
Да бъда с тебе, даже и не искам...
Не ме докосвай! Вече не съм млад...
Ще те целуна, а не ми се иска...
Не ми цитирай стихче под луната...
Словата са отрова... Само болка...
Аз си стоя... На кръстопът и на земята...
От мене - само пръснати осколки...
Недей да пееш нощем серенади...
Аз вече се страхувам да греша,
да слушам, да преплаквам, да се гади... ...