Страхувам се...
/ по И. Истомина /
Минор ще скрия зад мажорен лад...
Да бъда с тебе, даже и не искам...
Не ме докосвай! Вече не съм млад...
Ще те целуна, а не ми се иска...
Не ми цитирай стихче под луната...
Словата са отрова... Само болка...
Аз си стоя... На кръстопът и на земята...
От мене - само пръснати осколки...
Недей да пееш нощем серенади...
Аз вече се страхувам да греша,
да слушам, да преплаквам, да се гади...
Вали снегът и вия със вълка...
Не ме докосвай! Моля те, иди си!
Не искам и по тебе да изтичам!
Преплакват тихо твоите ресници,
което някога така обичах...
Да - ти си огън! А пък аз - мушица...
Цял живот мечтаех да те срещна...
Нека бъде свята твоята семейна вечер...
А пък нашата... е призрачно далечна...
Не ме докосвай! Моля те, недей!
Та ти си огън, святкащ, от камината!
А аз щурче, което и не пей
и само рани, от един, заминал си...
© Красимир Дяков All rights reserved.
