22 ago 2007, 14:57

Страж

  Poesía
619 0 2
Аз съм тук твърде много години -
на сърцата ви верният страж
и водата на всяка пустиня.
Да ме видите не е кураж.

Да ме чуете не е геройство,
да ме питате не е проблем.
Имам не често срещано свойство -
да изслушвам сега и съвсем.

Имам хиляди свои причини
да съм другаде, а не при вас,
онова тъй познато "Прости ни!"
да не ми носи вашият глас,

но съм тук. Тук съм не за награда,
а защото си вярвам почти -
още има какво да се пази.

Във съня ви ще се появявам,
ще се пречкам из вашите дни
с риск накрая всеки да ме намрази.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ха-ха!
    Приеми сърдечно ръкостискане от мен.
    Направо ми хареса стиха ти!
  • Мога да кажа, че бих се радвала да имам такъв приятел и такъв съветник,и надали някога ще ми омръзне.Чудесен стих.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...