22.08.2007 г., 14:57

Страж

616 0 2
Аз съм тук твърде много години -
на сърцата ви верният страж
и водата на всяка пустиня.
Да ме видите не е кураж.

Да ме чуете не е геройство,
да ме питате не е проблем.
Имам не често срещано свойство -
да изслушвам сега и съвсем.

Имам хиляди свои причини
да съм другаде, а не при вас,
онова тъй познато "Прости ни!"
да не ми носи вашият глас,

но съм тук. Тук съм не за награда,
а защото си вярвам почти -
още има какво да се пази.

Във съня ви ще се появявам,
ще се пречкам из вашите дни
с риск накрая всеки да ме намрази.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиян Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ха-ха!
    Приеми сърдечно ръкостискане от мен.
    Направо ми хареса стиха ти!
  • Мога да кажа, че бих се радвала да имам такъв приятел и такъв съветник,и надали някога ще ми омръзне.Чудесен стих.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...