Лютиче (Валя Сотирова) Лютиче (Валя Сотирова)
11 406
20 ago 2022, 10:39

Страж

  Poesía
376 1 2

Стара къща с покрив хлътнал

примирен  страж  в развалини.

Сред планинските вериги

куп селца днес времето изтри.

 

Дворът, тих е като в храм.

Няма живинка...ни спомен.

Притихнал  вятър дреме там

стаен, от никого  неканен.

 

В кроткост тъжна е заспал,

спрял сред дивата лозница.

Пуст чардак, комин без  плам...

Няма и гнездо на птица.

 

Скривана  от ничий взор

чезне сянката в мъглата.

Стара  къща, сив контур...

Миналото тъне в мрака.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0