Страж
Стара къща с покрив хлътнал
примирен страж в развалини.
Сред планинските вериги
куп селца днес времето изтри.
Дворът, тих е като в храм.
Няма живинка...ни спомен.
Притихнал вятър дреме там
стаен, от никого неканен.
В кроткост тъжна е заспал,
спрял сред дивата лозница.
Пуст чардак, комин без плам...
Няма и гнездо на птица.
Скривана от ничий взор
чезне сянката в мъглата.
Стара къща, сив контур...
Миналото тъне в мрака.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
