13 jun 2007, 13:07

Страната на чудесата

  Poesía
1.5K 0 26
Във моя свят е влажно и внезапно.
И можеш да пропадаш с векове.
Аз падах дълго. Паднах безвъзвратно.
И за това приличам много на дете.

Във моя свят часовниците спират.
Растат и се смаляват греховете.
Аз бързам бавно... бавно към умиране.
Изпивам. Но не вярвам в етикети.

Усмивките на котките не стигат
за лунен сърп, със който да кося
покълналите в чувствата съсиреци...
Поникнал ми е плевел в любовта.

Във моя свят е туморно. Вглъбено
в злокачествени стари чудеса.
Той струва много страх. И много вени.
И за това прилича много на съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • още не си паднала...не се страхувай...и плевелът е любов...
    поздрав!
  • Не,не,не! В света ти има много доброкачествени чудеса-стиховете ти са такива!!!
  • Елена, това е влюбена поезия. Просто момичето го може. А прибиращите ги върнахме - оттук трудно се прибира
    На теб и полуадашката ти - много лични и поетични успехи
  • "Усмивките на котките не стигат
    за лунен сърп, със който да кося
    покълналите в чувствата съсиреци..."
    И слава Богу!!!/Имам пред вид котките, не котараците./
    Тъжна и самотна ми се струва тази Страна на чудесата, Ели...
    Но стихото е перфектно!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...