Страната на чудесата
Във моя свят е влажно и внезапно.
И можеш да пропадаш с векове.
Аз падах дълго. Паднах безвъзвратно.
И за това приличам много на дете.
Във моя свят часовниците спират.
Растат и се смаляват греховете.
Аз бързам бавно... бавно към умиране.
Изпивам. Но не вярвам в етикети.
Усмивките на котките не стигат
за лунен сърп, със който да кося
покълналите в чувствата съсиреци...
Поникнал ми е плевел в любовта.
Във моя свят е туморно. Вглъбено
в злокачествени стари чудеса.
Той струва много страх. И много вени.
И за това прилича много на съдба.
И можеш да пропадаш с векове.
Аз падах дълго. Паднах безвъзвратно.
И за това приличам много на дете.
Във моя свят часовниците спират.
Растат и се смаляват греховете.
Аз бързам бавно... бавно към умиране.
Изпивам. Но не вярвам в етикети.
Усмивките на котките не стигат
за лунен сърп, със който да кося
покълналите в чувствата съсиреци...
Поникнал ми е плевел в любовта.
Във моя свят е туморно. Вглъбено
в злокачествени стари чудеса.
Той струва много страх. И много вени.
И за това прилича много на съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
