Страната на чудесата

Poetry

1.5K 0 26

Във моя свят е влажно и внезапно.
И можеш да пропадаш с векове.
Аз падах дълго. Паднах безвъзвратно.
И за това приличам много на дете.

Във моя свят часовниците спират.
Растат и се смаляват греховете.
Аз бързам бавно... бавно към умиране.
Изпивам. Но не вярвам в етикети.

Усмивките на котките не стигат
за лунен сърп, със който да кося
покълналите в чувствата съсиреци...
Поникнал ми е плевел в любовта.

Във моя свят е туморно. Вглъбено
в злокачествени стари чудеса.
Той струва много страх. И много вени.
И за това прилича много на съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

robert (Роберт Кулиани)

!!!

2009-09-03T08:42:09+03:00
geowid (Георги Видинов)

още не си паднала...не се страхувай...и плевелът е любов...
поздрав!

2007-06-27T16:52:40+03:00
kaziyka (Мирослава Грозданова)

Не,не,не! В света ти има много доброкачествени чудеса-стиховете ти са такива!!!

2007-06-19T18:41:51+03:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Елена, това е влюбена поезия. Просто момичето го може. А прибиращите ги върнахме - оттук трудно се прибира
На теб и полуадашката ти - много лични и поетични успехи

2007-06-16T23:08:53+03:00
LONTANA (Даша)

"Усмивките на котките не стигат
за лунен сърп, със който да кося
покълналите в чувствата съсиреци..."
И слава Богу!!!/Имам пред вид котките, не котараците./
Тъжна и самотна ми се струва тази Страна на чудесата, Ели...
Но стихото е перфектно!

2007-06-14T11:14:26+03:00