Добре дошла тъга
в моята душа.
Тук черно-бял си е
света.
Черно-бели са тревите
и черно-бели са мечтите.
Тук черни са цветята
и черна е душата.
И няма хоризонт.
Живота, по-тежък от бетон,
се търкаля по черно-белия
си склон.
Дори музиката е стон.
А мисълта тежи като олово.
Искаш да крещиш
а нямаш слово.
Добре дошла тъга
в страната на самотните сърца.
© Живко Делчев Todos los derechos reservados