Добре дошла тъга
в моята душа.
Тук черно-бял си е
света.
Черно-бели са тревите
и черно-бели са мечтите.
Тук черни са цветята
и черна е душата.
И няма хоризонт.
Живота, по-тежък от бетон,
се търкаля по черно-белия
си склон.
Дори музиката е стон.
А мисълта тежи като олово.
Искаш да крещиш
а нямаш слово.
Добре дошла тъга
в страната на самотните сърца.
© Живко Делчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
