Добре дошла тъга
в моята душа.
Тук черно-бял си е
света.
Черно-бели са тревите
и черно-бели са мечтите.
Тук черни са цветята
и черна е душата.
И няма хоризонт.
Живота, по-тежък от бетон,
се търкаля по черно-белия
си склон.
Дори музиката е стон.
А мисълта тежи като олово.
Искаш да крещиш
а нямаш слово.
Добре дошла тъга
в страната на самотните сърца.
© Живко Делчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
