27.06.2024 г., 13:40

Страната на самотата

657 0 0

Добре дошла тъга

в моята душа.

Тук черно-бял си е

света.

Черно-бели са тревите

и черно-бели са мечтите.

Тук черни са цветята

и черна е душата.

И няма хоризонт.

Живота, по-тежък от бетон,

се търкаля по черно-белия 

си склон.

Дори музиката е стон.

А мисълта тежи като олово.

Искаш да крещиш

а нямаш слово.

Добре дошла тъга

в страната на самотните сърца.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живко Делчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...