1 nov 2006, 0:34

Странджа 

  Poesía
1157 0 0
Странджа
Нежна люлка ме люлее,в полите на тази планина.
Ехото донася първо тихо, после силно песента.
Всяко утро се събуждам, къпейки се в роса.
Ефирно чувство ме носи, сякаш идва пролетта.
Рано съм от там откъснат, там бе моят първи дом.
Отлетя отдавна времето по своя далечен небосклон.
Ято птици натам отлита също, да търси своя път.
Търся спомените си прашни, търся своя минал кът.
Навсякъде ме следва тази духовна сила,
А когато, че болката ме е надвила,
Разочарован от липсата на моя въздух чист, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??