Странджа

1.11.2006 г., 0:34 ч.

Поезия

1158 0 0

Странджа
Нежна люлка ме люлее,в полите на тази планина.
Ехото донася първо тихо, после силно песента.
Всяко утро се събуждам, къпейки се в роса.
Ефирно чувство ме носи, сякаш идва пролетта.
Рано съм от там откъснат, там бе моят първи дом.
Отлетя отдавна времето по своя далечен небосклон.
Ято птици натам отлита също, да търси своя път.
Търся спомените си прашни, търся своя минал кът.
Навсякъде ме следва тази духовна сила,
А когато, че болката ме е надвила,
Разочарован от липсата на моя въздух чист, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Една Любов
Диагноза

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
На най-крайната гара

Добър ден! Един билет за никъде, моля! За първия влак. Не, без дата за връщане. Мястото няма значени...
Мократа буза на татко

Сънувам баща си по тъмните нощи. Отново ми идва във къщи на гости. Той сигурно носи божествени пощи,...

Още произведения »