За другите – бе само непозната,
за себе си – доказано самотна.
И въпреки, че си говореше със вятъра,
обичаше ги другите, та те са просто хора.
За другите – бе някак необхватна.
За себе си – до болка изтерзана.
И нищо, че говореше с луната,
обичаше ги другите. Нали и те са хора?!
За другите – бе някак си различна,
за себе си – объркана и странна.
И сутрин се събуждаше с петлите,
обичаше ги другите, какво да стори?!