...Странна дама...

1 may 2016, 0:08

Poesía » De amor, Filosófica

313 0 4

...Странна дама...

Купища мечти пазя, неспирно създавам-

те карат сърцето ми така да мечтее,

дори когато греша, когато не виждам,

когато живея в своето опиянение...

или празнината ме заплашва със смърт-

появява се нещо туко що родено, за да ме прероди

и малко по - малко или изведнъж завръща ме със страст-

отново несломима, дъщерята на Живота истински,

завладяна от любовта, жена на болката

побеждава вярата вечно в мен, всичко може тя-

раните да затваря, вечно отварящите се обича

и така опитва да ги изцели, показвайки им рая...!

Аз съм тази странна дама, Любов наречена-

способна да се изправи срещу всяко изпитание,

изпълнена със спомени и със примирение...,

със воля и борба, хващаща се за съдбата...-

без да спра, без да се изморя, без да умра...

дори когато те намеря и следата си в теб оставя...,

отново и отново, без пътуването ми да има край...!

Надеждата ме води и времето не ми носи агония...-

рано или късно самотата се събужда и ме изоставя...-

тогава щастието ме хваща за ръка...,

отвеждаш ме ти...накрай света...

Аз съм тази странна дама – Любовта...!!!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.