1 мая 2016 г., 00:08

...Странна дама...

620 0 4

...Странна дама...

 

 

Купища мечти пазя, неспирно създавам-

те карат сърцето ми така да мечтее,

дори когато греша, когато не виждам,

когато живея в своето опиянение...

или празнината ме заплашва със смърт-

появява се нещо туко що родено, за да ме прероди

и малко по - малко или изведнъж завръща ме със страст-

отново несломима, дъщерята на Живота истински,

завладяна от любовта,  жена на болката

побеждава вярата вечно в мен, всичко може тя-

раните да затваря, вечно отварящите се обича

и така опитва да ги изцели, показвайки им рая...!

Аз съм тази странна дама, Любов наречена-

способна да се изправи срещу всяко изпитание,

изпълнена със спомени и със примирение...,

със воля и борба, хващаща се за съдбата...-

без да спра, без да се изморя, без да умра...

дори когато те намеря и следата си в теб оставя...,

отново и отново, без пътуването ми да има край...!

Надеждата ме води и времето не ми носи агония...-

рано или късно самотата се събужда и ме изоставя...-

тогава щастието ме хваща за ръка...,

отвеждаш ме ти...накрай света...

Аз съм тази странна дама – Любовта...!!!

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви! Здраве щастие, любов!
    Честито възкресение!
  • Аз съм тази странна дама, Любов наречена-
    способна да се изправи срещу всяко изпитание,.....Бъди!
  • "рано или късно самотата се събужда и ме изоставя...-"

    Интересно наблюдение, одухотворяващо самотата. Поздрав и Христос воскресе от мен, Калиа!
  • "без да спра, без да се изморя, без да умра...
    дори когато те намеря и следата си в теб оставя...,
    отново и отново, без пътуването ми да има край...!
    Надеждата ме води и времето не ми носи агония...-
    рано или късно самотата се събужда и ме изоставя...-"

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....