1.05.2016 г., 0:08

...Странна дама...

616 0 4

...Странна дама...

 

 

Купища мечти пазя, неспирно създавам-

те карат сърцето ми така да мечтее,

дори когато греша, когато не виждам,

когато живея в своето опиянение...

или празнината ме заплашва със смърт-

появява се нещо туко що родено, за да ме прероди

и малко по - малко или изведнъж завръща ме със страст-

отново несломима, дъщерята на Живота истински,

завладяна от любовта,  жена на болката

побеждава вярата вечно в мен, всичко може тя-

раните да затваря, вечно отварящите се обича

и така опитва да ги изцели, показвайки им рая...!

Аз съм тази странна дама, Любов наречена-

способна да се изправи срещу всяко изпитание,

изпълнена със спомени и със примирение...,

със воля и борба, хващаща се за съдбата...-

без да спра, без да се изморя, без да умра...

дори когато те намеря и следата си в теб оставя...,

отново и отново, без пътуването ми да има край...!

Надеждата ме води и времето не ми носи агония...-

рано или късно самотата се събужда и ме изоставя...-

тогава щастието ме хваща за ръка...,

отвеждаш ме ти...накрай света...

Аз съм тази странна дама – Любовта...!!!

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Здраве щастие, любов!
    Честито възкресение!
  • Аз съм тази странна дама, Любов наречена-
    способна да се изправи срещу всяко изпитание,.....Бъди!
  • "рано или късно самотата се събужда и ме изоставя...-"

    Интересно наблюдение, одухотворяващо самотата. Поздрав и Христос воскресе от мен, Калиа!
  • "без да спра, без да се изморя, без да умра...
    дори когато те намеря и следата си в теб оставя...,
    отново и отново, без пътуването ми да има край...!
    Надеждата ме води и времето не ми носи агония...-
    рано или късно самотата се събужда и ме изоставя...-"

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...