17 mar 2011, 12:07

Странна орис 

  Poesía » De amor
559 0 5
Хората така странно сме орисани,
все да търсим нея - Любовта, Голямата,
крехка като лъч, като стомна писана,
дето и най-страшната жажда утолява.
Будни все във нощите - нея да сънуваме,
като язва-рана в сърце да я носим.
Сами да повярваме, че не съществуваме,
ако миг поне тя не ни докосне.
Цял живот да гоним чувството незримо
към Жената Истинска и Мъжа Единствен.
Все да се оглеждаме за тази половина,
дето на душата ни ще придава смисъл. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??