4 nov 2019, 17:24

Странна сила

  Poesía
1.2K 9 15

Какви субстанции бях пила,

че да се влюбя в теб тогава?!

Каква бе тази странна сила –

да те обичам до забрава?

 

Дали ми чавка бе изпила

ума и бях ли оглупяла

или греда се бе вклинила

в окото ми, до дъно, цяла…?

 

Каква бе тази чудна болест,

че гледах в теб, но ослепяла?

Не виждах липсата на доблест,

душата твоя загрубяла,

 

браздите в тъмно оцветени…

Днес те поглеждам отрезняла,

в сърцето всичко е простено,

а аз съм просто… оцеляла!

 

 

Веси_Еси (Еси)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Роби! Присъствието ти тук много ме зарадва!
  • Важно е, че отрезвяването е дошло навреме!...
    Хубав стих, Веси!...
  • Благодаря, че беше тук, Доче! Винаги си добре дошла. Наздраве!
  • Необяснимото през погледа на "патилото"
    Наздраве за оцеляването!
  • Благодаря, Бени!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...