4.11.2019 г., 17:24

Странна сила

1.3K 9 15

Какви субстанции бях пила,

че да се влюбя в теб тогава?!

Каква бе тази странна сила –

да те обичам до забрава?

 

Дали ми чавка бе изпила

ума и бях ли оглупяла

или греда се бе вклинила

в окото ми, до дъно, цяла…?

 

Каква бе тази чудна болест,

че гледах в теб, но ослепяла?

Не виждах липсата на доблест,

душата твоя загрубяла,

 

браздите в тъмно оцветени…

Днес те поглеждам отрезняла,

в сърцето всичко е простено,

а аз съм просто… оцеляла!

 

 

Веси_Еси (Еси)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Еси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Роби! Присъствието ти тук много ме зарадва!
  • Важно е, че отрезвяването е дошло навреме!...
    Хубав стих, Веси!...
  • Благодаря, че беше тук, Доче! Винаги си добре дошла. Наздраве!
  • Необяснимото през погледа на "патилото"
    Наздраве за оцеляването!
  • Благодаря, Бени!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....