Какви субстанции бях пила,
че да се влюбя в теб тогава?!
Каква бе тази странна сила –
да те обичам до забрава?
Дали ми чавка бе изпила
ума и бях ли оглупяла
или греда се бе вклинила
в окото ми, до дъно, цяла…?
Каква бе тази чудна болест,
че гледах в теб, но ослепяла?
Не виждах липсата на доблест,
душата твоя загрубяла,
браздите в тъмно оцветени…
Днес те поглеждам отрезняла,
в сърцето всичко е простено,
а аз съм просто… оцеляла!
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
