22 ago 2013, 14:32

Странни птици

  Poesía
2.4K 5 24

Родените от пяна на вълна,
от шепота на морски раковини
са между нас. С човешки имена.
Но светят, като бисер сред коприна.

Родените от тайни на гора,
на извори кристални от водите,
с целувката на утринна зора
даряват сила, още неоткрита.

Родените от капка светлина,
на слънцето от ласкавия блясък,
събуждат жив копнеж по свобода
и стриват суетата ни на пясък.

И част са от тълпата, и не са.
Уж близки, а незнайни странни птици,
минавайки, вселяват се в сърца
и палят огън в мъртвите зеници.

Те като нас пристигат на света
и точно като нас ще си заминат,
но ще оставят своята следа -
цветя, засяти даже сред пустиня.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова красиво 💖
  • Радвам ти се, Вики!
  • И аз се упрекнах, че съм пропуснала това прекрасно стихотворение, Вики, което сега прочетох с голямо удоволствие! Поздравявам те, мила!
  • Прекрасни разсъждения,Вики,!Нещо все закъснявам с коментарите....Много ми хареса и много е важно всеки да остави следа след себе си....А твоите стихове са широка следа,трябва да се гордееш!!
  • Браво! Преоткрила тайните закони на съдбата и претеворила в стих !

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...