22 авг. 2013 г., 14:32

Странни птици

2.4K 5 24

Родените от пяна на вълна,
от шепота на морски раковини
са между нас. С човешки имена.
Но светят, като бисер сред коприна.

Родените от тайни на гора,
на извори кристални от водите,
с целувката на утринна зора
даряват сила, още неоткрита.

Родените от капка светлина,
на слънцето от ласкавия блясък,
събуждат жив копнеж по свобода
и стриват суетата ни на пясък.

И част са от тълпата, и не са.
Уж близки, а незнайни странни птици,
минавайки, вселяват се в сърца
и палят огън в мъртвите зеници.

Те като нас пристигат на света
и точно като нас ще си заминат,
но ще оставят своята следа -
цветя, засяти даже сред пустиня.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Толкова красиво 💖
  • Радвам ти се, Вики!
  • И аз се упрекнах, че съм пропуснала това прекрасно стихотворение, Вики, което сега прочетох с голямо удоволствие! Поздравявам те, мила!
  • Прекрасни разсъждения,Вики,!Нещо все закъснявам с коментарите....Много ми хареса и много е важно всеки да остави следа след себе си....А твоите стихове са широка следа,трябва да се гордееш!!
  • Браво! Преоткрила тайните закони на съдбата и претеворила в стих !

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...