Странници в нощта...

Когато над света се мръкне

и го захлупи самота,

тълпи от Странници се мъкнат

по пътищата на нощта...

Те от къде и за къде са,

сами не знаят може би:

и ни посока, ни адреса...

Ни кой в нощта ще приюти...

Но често е нощта студена,

а в падащият звезден прах,

дори от Цялата вселена

не стига топлина до тях...

И за това пламтят огньóве,

а с тях си вятърът играй...

След малко топлина – отново

те тръгват в пътят си без край...

Завоите чертаят знаци,

алá напред във пустошта

с необяснима гравитация –

енигматична е нощта...

Далѝ депресия стоглава

прогони някого от дом?...

Илѝ омръзналата слава

в душата сътвори погром?...

Далѝ Любов?... Далѝ Омраза?...

Далѝ неслучила мечта?...

Подхвърлил си излишна фраза –

и търсиш отговор в нощта...

И Странниците, не ония

са дето бродят из нощта,

а другите: и без магия

продали своята Душа!...

И те във нощите шикозни

на плюшеният си уют

в кошмара от зловещи козни

треперят в скуката от студ!...

В тъмата тъжна и безока,

в горчив екстракт от Самота –

в различна всеки е посока

и бродят Странници в нощта....

... Но отговорите без смисъл

са и с въпросите за тях,

когато сам си се орисал –

приел нормалноста за грях!...

А в сенките са притаени

необяснимите неща –

на тайнствените провидения

пренаселяващи нощта...

... И тя със Странници е пълна –

без обяснение за тях...

... А във утробата ѝ тъмна –

зачева Първороден грях...

* * *

... Заекна ехо отдалече

и осъзнато закрещя,

че Странници май няма вече

свободно бродещи в нощта...

21.01.2018.