Странници в нощта...
Когато над света се мръкне
и го захлупи самота,
тълпи от Странници се мъкнат
по пътищата на нощта...
Те от къде и за къде са,
сами не знаят може би:
и ни посока, ни адреса...
Ни кой в нощта ще приюти...
Но често е нощта студена,
а в падащият звезден прах,
дори от Цялата вселена
не стига топлина до тях...
И за това пламтят огньóве,
а с тях си вятърът играй...
След малко топлина – отново
те тръгват в пътят си без край...
Завоите чертаят знаци,
алá напред във пустошта
с необяснима гравитация –
енигматична е нощта...
Далѝ депресия стоглава
прогони някого от дом?...
Илѝ омръзналата слава
в душата сътвори погром?...
Далѝ Любов?... Далѝ Омраза?...
Далѝ неслучила мечта?...
Подхвърлил си излишна фраза –
и търсиш отговор в нощта...
И Странниците, не ония
са дето бродят из нощта,
а другите: и без магия
продали своята Душа!...
И те във нощите шикозни
на плюшеният си уют
в кошмара от зловещи козни
треперят в скуката от студ!...
В тъмата тъжна и безока,
в горчив екстракт от Самота –
в различна всеки е посока
и бродят Странници в нощта....
... Но отговорите без смисъл
са и с въпросите за тях,
когато сам си се орисал –
приел нормалноста за грях!...
А в сенките са притаени
необяснимите неща –
на тайнствените провидения
пренаселяващи нощта...
... И тя със Странници е пълна –
без обяснение за тях...
... А във утробата ѝ тъмна –
зачева Първороден грях...
* * *
... Заекна ехо отдалече
и осъзнато закрещя,
че Странници май няма вече
свободно бродещи в нощта...
21.01.2018.
© Коста Качев Все права защищены