Странник
Както тихо си вървях, странник тъжен аз съзрях. Болен, мокър, уморен, той вървеше си смирен. Но бедността не му измъчваше душата, а друго беше - самотата. В този миг, не знам защо, в мене скърши се стебло. И моята сълза гореща, сякаш иска да го стопли с нещо. Той сила някак си събра и усмивка на лицето му изгря. После тихо ме отмина и по пътя си замина. В този тъй случаен ден всичко промени се в мен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радостина Todos los derechos reservados
Поздрав!