Странник
Както тихо си вървях, странник тъжен аз съзрях. Болен, мокър, уморен, той вървеше си смирен. Но бедността не му измъчваше душата, а друго беше - самотата. В този миг, не знам защо, в мене скърши се стебло. И моята сълза гореща, сякаш иска да го стопли с нещо. Той сила някак си събра и усмивка на лицето му изгря. После тихо ме отмина и по пътя си замина. В този тъй случаен ден всичко промени се в мен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Всички права запазени
Поздрав!