radi4ka (Радостина)
4 8
Mar 17, 2008, 10:12 PM

Странник 

  Poetry » Other
1065 0 3
Както тихо си вървях,
странник тъжен аз съзрях.
Болен, мокър, уморен,
той вървеше си смирен.
Но бедността не му измъчваше душата,
а друго беше - самотата.
В този миг, не знам защо,
в мене скърши се стебло.
И моята сълза гореща,
сякаш иска да го стопли с нещо.
Той сила някак си събра
и усмивка на лицето му изгря. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина All rights reserved.

Random works
: ??:??