radi4ka (Радостина) radi4ka (Радостина)
4
Mar 17, 2008, 10:12 PM

Странник

  Poetry » Other
1.2K 0 3
Както тихо си вървях, странник тъжен аз съзрях. Болен, мокър, уморен, той вървеше си смирен. Но бедността не му измъчваше душата, а друго беше - самотата. В този миг, не знам защо, в мене скърши се стебло. И моята сълза гореща,  сякаш иска да го стопли с нещо. Той сила някак си събра и усмивка на лицето му изгря. После тихо ме отмина и по пътя си замина. В този тъй случаен ден всичко промени се в мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0