29 jul 2010, 23:19

Стрaнник

793 0 0

Стрaнник

 

Чувствам мъка и тъга в моята душа! 
Чувствам самота и празнота! 
Къде си ти сега сред мрака на нощта,
царящ в моята душа? 

Къде е твоята усмивка? 
Къде са твоите очи? 
Къде съм аз сега сред разпилените листа, 
посипани върху пътеката на моята съдба? 

Чакам те да дойдеш, 
да озариш мрака в мен сега, 
да ме намериш сред разпилените листа на моята съдба,
да възвърнеш радостта в моята душа.

Изгубен в мрака, не спирам аз за теб 
да мисля, 
да мечтая. 
Търся те с очи, 
гледам, но не виждам къде си ти сега. 
Някъде там в светлината на живота,
далеч от мрака, 
от листата,
далеч от странника,
влюбен в теб сега! 

Щастлива, весела, засмяна 
грееш, като слънце 
над цветята, 
над листата 
и не знаеш, че там някъде в тъмата 
някой силно те желае. 
Някой странник, 
изгубен и самотен,
на границата между живота и смъртта,
чака теб в нощта -
да го спасиш от самотата,
царяща в собствената му душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христомир Лазаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...