29.07.2010 г., 23:19

Стрaнник

791 0 0

Стрaнник

 

Чувствам мъка и тъга в моята душа! 
Чувствам самота и празнота! 
Къде си ти сега сред мрака на нощта,
царящ в моята душа? 

Къде е твоята усмивка? 
Къде са твоите очи? 
Къде съм аз сега сред разпилените листа, 
посипани върху пътеката на моята съдба? 

Чакам те да дойдеш, 
да озариш мрака в мен сега, 
да ме намериш сред разпилените листа на моята съдба,
да възвърнеш радостта в моята душа.

Изгубен в мрака, не спирам аз за теб 
да мисля, 
да мечтая. 
Търся те с очи, 
гледам, но не виждам къде си ти сега. 
Някъде там в светлината на живота,
далеч от мрака, 
от листата,
далеч от странника,
влюбен в теб сега! 

Щастлива, весела, засмяна 
грееш, като слънце 
над цветята, 
над листата 
и не знаеш, че там някъде в тъмата 
някой силно те желае. 
Някой странник, 
изгубен и самотен,
на границата между живота и смъртта,
чака теб в нощта -
да го спасиш от самотата,
царяща в собствената му душа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христомир Лазаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...