11 mar 2015, 11:06

Странник

  Poesía
474 0 0

 

Без посока странник във нощта се лута,

Но нима изгубен е щом няма път?

Лудостта е сякаш негов спътник,

Но заедно със нея и мирът.

 

Щом срещнеш го, в мига той те оставя

На несрещан в миналото кръстопът.

И всява в теб надежда чужда,

А заедно със нея и страхът..

 

Че ако избереш познатата посока,

Не ще се от живота отървеш

На самотник себе си изгубил

Във вечния, недостижим копнеж.

 

Ала ако лудостта последваш,

Дали ще удържиш на този блян -

Да бъдеш хем самотнен странник,

Хем в самотата да не бъдеш сам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Велислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...