Mar 11, 2015, 11:06 AM

Странник

  Poetry
473 0 0

 

Без посока странник във нощта се лута,

Но нима изгубен е щом няма път?

Лудостта е сякаш негов спътник,

Но заедно със нея и мирът.

 

Щом срещнеш го, в мига той те оставя

На несрещан в миналото кръстопът.

И всява в теб надежда чужда,

А заедно със нея и страхът..

 

Че ако избереш познатата посока,

Не ще се от живота отървеш

На самотник себе си изгубил

Във вечния, недостижим копнеж.

 

Ала ако лудостта последваш,

Дали ще удържиш на този блян -

Да бъдеш хем самотнен странник,

Хем в самотата да не бъдеш сам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...