11.03.2015 г., 11:06

Странник

476 0 0

 

Без посока странник във нощта се лута,

Но нима изгубен е щом няма път?

Лудостта е сякаш негов спътник,

Но заедно със нея и мирът.

 

Щом срещнеш го, в мига той те оставя

На несрещан в миналото кръстопът.

И всява в теб надежда чужда,

А заедно със нея и страхът..

 

Че ако избереш познатата посока,

Не ще се от живота отървеш

На самотник себе си изгубил

Във вечния, недостижим копнеж.

 

Ала ако лудостта последваш,

Дали ще удържиш на този блян -

Да бъдеш хем самотнен странник,

Хем в самотата да не бъдеш сам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...