11 мар. 2015 г., 11:06

Странник

475 0 0

 

Без посока странник във нощта се лута,

Но нима изгубен е щом няма път?

Лудостта е сякаш негов спътник,

Но заедно със нея и мирът.

 

Щом срещнеш го, в мига той те оставя

На несрещан в миналото кръстопът.

И всява в теб надежда чужда,

А заедно със нея и страхът..

 

Че ако избереш познатата посока,

Не ще се от живота отървеш

На самотник себе си изгубил

Във вечния, недостижим копнеж.

 

Ала ако лудостта последваш,

Дали ще удържиш на този блян -

Да бъдеш хем самотнен странник,

Хем в самотата да не бъдеш сам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...