Без посока странник във нощта се лута,

Но нима изгубен е щом няма път?

Лудостта е сякаш негов спътник,

Но заедно със нея и мирът.

Щом срещнеш го, в мига той те оставя

На несрещан в миналото кръстопът.

И всява в теб надежда чужда,

А заедно със нея и страхът..

Че ако избереш познатата посока,

Не ще се от живота отървеш

На самотник себе си изгубил

Във вечния, недостижим копнеж.

Ала ако лудостта последваш,

Дали ще удържиш на този блян -

Да бъдеш хем самотнен странник,

Хем в самотата да не бъдеш сам.