Ела във оня, приказния свят,
отново нежно прегърни ме.
За мен си странник непознат,
ти тръгнеш ли си, просто целуни ме!
Ще чакам на прозореца в нощта.
Ще чакам в полунощ лицето твое,
когато месечината с усмивка придошла
с усмивка ще огрее и лицето мое.
Ти скоро ще заминеш надалече
нанякъде в далечните страни.
Нима като часовник времето изтече?
Не зная. Просто бързо се върни!
Вземи ме, отведи ме с теб!
Подай ръка, ще ти подам и аз!
След стъпките ти ще остане лед
и ехото на смеещи в захлас.
Без тебе дните ще са мрачни
и нощите ще бъдат без звезди,
а сънищата ще са тъжни, страшни
и ще оставят в мене кървави следи.
© Ивелина Цветкова Todos los derechos reservados