Jan 3, 2008, 8:46 PM

Странник непознат

  Poetry » Love
681 0 4

Ела във оня, приказния свят,

отново нежно прегърни ме.

За мен си странник непознат,

ти тръгнеш ли си, просто целуни ме!

 

Ще чакам на прозореца в нощта.

Ще чакам в полунощ лицето твое,

когато месечината с усмивка придошла

с усмивка ще огрее и лицето мое.

 

Ти скоро ще заминеш надалече

нанякъде в далечните страни.

Нима като часовник времето изтече?

Не зная. Просто бързо се върни!

 

Вземи ме, отведи ме с теб!

Подай ръка, ще ти подам и аз!

След стъпките ти ще остане лед

и ехото на смеещи в захлас.

 

Без тебе дните ще са мрачни

и нощите ще бъдат без звезди,

а сънищата ще са тъжни, страшни

и ще оставят в мене кървави следи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...