3 янв. 2008 г., 20:46

Странник непознат

687 0 4

Ела във оня, приказния свят,

отново нежно прегърни ме.

За мен си странник непознат,

ти тръгнеш ли си, просто целуни ме!

 

Ще чакам на прозореца в нощта.

Ще чакам в полунощ лицето твое,

когато месечината с усмивка придошла

с усмивка ще огрее и лицето мое.

 

Ти скоро ще заминеш надалече

нанякъде в далечните страни.

Нима като часовник времето изтече?

Не зная. Просто бързо се върни!

 

Вземи ме, отведи ме с теб!

Подай ръка, ще ти подам и аз!

След стъпките ти ще остане лед

и ехото на смеещи в захлас.

 

Без тебе дните ще са мрачни

и нощите ще бъдат без звезди,

а сънищата ще са тъжни, страшни

и ще оставят в мене кървави следи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивелина Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....