31 jul 2019, 21:53

Странникът

  Poesía » Otra
576 0 1

                                                     Странникът

Странникът ровеше в кофата с ръка.

Защо ли?Каква бе неговата зла съдба?

Човек не стар но отишла си бе младостта.

Какъв живот е водил?Какво преживява сега?

 

Животът ли го наказа страшно така,

да стигне дъното,да рови в сметта?

Къде са неговите роднини,близки хора,

има ли дом, семейство,има ли деца?

 

Подавам хляб на странника от душа,

да угоди на глада не на съвестта!

Взе хляба,не благодари,но какво от това,

тази нощ не ще гладува както миналата!

 

Видях отново странника и през деня,

дали от срам или не ме той позна.

Извърна настрана инстинктивно своята глава!

Правете добро хора,то  се връща всякога!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...