Jul 31, 2019, 9:53 PM

Странникът

  Poetry » Other
574 0 1

                                                     Странникът

Странникът ровеше в кофата с ръка.

Защо ли?Каква бе неговата зла съдба?

Човек не стар но отишла си бе младостта.

Какъв живот е водил?Какво преживява сега?

 

Животът ли го наказа страшно така,

да стигне дъното,да рови в сметта?

Къде са неговите роднини,близки хора,

има ли дом, семейство,има ли деца?

 

Подавам хляб на странника от душа,

да угоди на глада не на съвестта!

Взе хляба,не благодари,но какво от това,

тази нощ не ще гладува както миналата!

 

Видях отново странника и през деня,

дали от срам или не ме той позна.

Извърна настрана инстинктивно своята глава!

Правете добро хора,то  се връща всякога!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...