Jul 31, 2019, 9:53 PM

Странникът

  Poetry » Other
578 0 1

                                                     Странникът

Странникът ровеше в кофата с ръка.

Защо ли?Каква бе неговата зла съдба?

Човек не стар но отишла си бе младостта.

Какъв живот е водил?Какво преживява сега?

 

Животът ли го наказа страшно така,

да стигне дъното,да рови в сметта?

Къде са неговите роднини,близки хора,

има ли дом, семейство,има ли деца?

 

Подавам хляб на странника от душа,

да угоди на глада не на съвестта!

Взе хляба,не благодари,но какво от това,

тази нощ не ще гладува както миналата!

 

Видях отново странника и през деня,

дали от срам или не ме той позна.

Извърна настрана инстинктивно своята глава!

Правете добро хора,то  се връща всякога!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...